75 години от Трагедията на Хатин

Хатин. Нито на една и най-подробната географска карта на Беларус вие няма да намерите днес това село. То е унищожено от фашистите на 22 март 1943 година.

Сутринта на този ден на 6 км от селото партизани обстрелват фашистка автоколона. В резултат е убит немски офицер.

Озверелите фашисти нахлуват в Хатин и го обграждат. На не виновните в нищо хора вече е издадена смъртна присъда. Цялото население на селото от най-малкия до най-възрастния – старци, жени, деца е изгонено от къщите и вкарано в колхозна плевня. С прикладите на автоматите дигат от леглата болни, старци, не пощадяват даже жени с малки деца и кърмачета.

Тук вкарват и семействата на Йосиф и Ана Барановски с 9 деца, на Александър и Александра Новицки със 7 деца, толкова деца имат и в семейството на Казимир и Елена Йотко, най-мъничкият е навършил само една годинка. В плевнята вкарват и Вера Яскевич със седемдневния син Толик.

Когато цялото население на селото струпано в плевнята фашистите затварят вратите, натрупват покрай нея слама, заливат с  бензин и подпалват. Дървената плевня мигновено лумва. В дима се задушават и плачат децата. Възрастните се опитват да спасят децата. Под натиска на десетки човешки тела не издържат и падат вратите. В пламнали дрехи хората се опитват да бягат, но тези, които се измъкват от пламъците, фашистите хладнокръвно ги разстрелват с автомати и картечници.

Загиват 149 човека, от тях 75 деца до 16-годишна възраст. Селото е разграбено и изпепелено докрай.

Две момиченца по чудо се спасяват от пламналата плевня и допълзяват до гората. Обгорени, едвам живи те са намерени от жителите на съседното село Хворостени. Но и това село скоро е опожарено от фашистите, и двете момичета загиват.

Само две деца от запалената плевня остават живи – седемгодишния Виктор Желобкович и дванадесетгодишния Антон Барановски. Когато в пламнали дрехи, обхванати от ужас хора тичат от горящата плевня, заедно с другите жители на селото тича и Ана Желебкович. Тя здраво държи ръчичката на своя седемгодишен син Виктор. Смъртно ранената жена, падайки, прикрива сина си с тялото си. Раненото в ръка дете лежи под трупа на майка си докато фашистите тръгват от селото. Антон Барановски е ранен в крака с куршум и хитлеристите го взимат за мъртв. Жители на съседните села намират и спасяват обгорелите и изранени деца.

Единствен възрастен свидетел на трагедията на Хатин е 56-годишният ковач на селото Йосиф Камински. Обгорял и ранен той идва в съзнание късно през нощта, когато в селото вече няма фашисти. Той трябва да преживее още един тежък удар: измежду труповете на съселяните си той намира своя син с множество рани. Момчето е смъртно ранено в корема, има силни изгаряния…

За три години окупация (1941-1944 гг.) на територията на Беларус фашистите превръщат в руини 209 града и населени места, разрушават 9200 села, в това число 628 села са унищожени заедно с всичките жители. 186 села така и не са възстановени.

Всяка година посрещайки поредната пролет, ние поздравяваме и благодарим на вече немногобройните герои, подарили ни свободен живот под мирно небе, и свято почитаме паметта на жертвите на войната. Символът на тези жертви и страдания на беларусите е трагедията на унищоженото от фашисти село Хатин.

На мястото на изпепеленото заедно с жителите село в памет на загиналите жители на Беларус е издигнат мемориален комплекс «Хатин», в който е въплътена идеята за мъжеството и непокореността на беларуския народ, дал неизброими жертви в името на Победата.

В центъра на мемориала се възвисява 6-метрова бронзова скулптура «Непокорения човек». В този образ на жителя на Хатин скръбно носещ на ръцете си дете, зверско убито от фашистите, и не склонил глава пред хитлеристките поработители, е увековечен подвигът на целия беларуски народ. В елементите на мемориалния комплекс е изразено не само чувството на състрадание към загиналите, но и гордостта за мъжеството и силата на духа на беларуския народ.

Хората с различни политически убеждения и вероизповедания идват в Хатин да почетат паметта на жертвите на Втората Световна война. Скръбен звук на камбаните на Хатин напомня за трагичните съдби на руските села Красуха, Хапун, украинското село Кортелиси, литовското Аблинга, чешкото село Лидице, френския Орадур-сюр-Глан и много други населени пунктове, изтрити от фашистите от лицето на земята през годините на Втората Световна война.

Представители на различни възрасти, хора от различни континенти след посещение на Държавния мемориален комплекс «Хатин» остават едини в едно убеждение: само запазвайки паметта за войната ние ще осигурим мирно бъдеще на своите потомци.